Обща информация

Държавно горско стопанство “Гурково” носи името на гр. Гурково, който се намира в южната половина на територията му и е седалище на неговата администрация.
Общата площ на стопанството възлиза на 23262,30 ха. Територията на стопанството заема североизточната част на Старозагорска област и обхваща южните склонове на част от Средна Стара планина, и част от северните склонове на Източна Средна гора /Сърнена гора/.
В горскоадминистративно отношение ДГС „Гурково” се намира в обхвата на дейност на Югоизточно държавно предприятие гр. Сливен. На северозапад граничи с ДГС ”Плачковци”, на север с ДГС “В. Търново” и ДГС “Буйновци”, на изток с ДГС “Твърдица” и язовир “Жребчево”, на юг с ДГС “Нова Загора” и ДГС “Стара Загора”, и на запад с ДГС “Мъглиж”.
Държавно горско стопанство “Гурково” е разположено на теприторията на две общини – Гурково и Николаево.
Община “Гурково” обхваща землищата на селата Лява река, Пчелиново /с махалите Златни рът, Бельова, Стоките, Ханова лъка, Долна, Горна и Черняга/, Димовци /с махалите Жълтопоп, Дворище и Брестова/, Конаре, Паничерево и гр.Гурково.
Община “Николаево” включва следните землища в района на стопанството: гр.Николаево, с.Нова махала и с.Едрево.
През територията на стопанството минава ж.п. линията София – Бургас /през Карлово/, първокласното шосе София – Бургас /през Карлово/, и второкласното Велико Търново – Нова Загора /през прохода Хаинбоаз/, като гр.Гурково се намира на кръстопът на тези две главни пътни артерии.
От тези шосета има асфалтови второстепенни отклонения до селищата Николаево, Нова махала, Едрево, Димовци, Лява река и Конаре.
Държавно горско стопанство “Гурково” е разположено върху части от Шипченско – Тревненския и Елено – Твърдишкия дялове на Централна Стара планина, и върху част от Сърнена Средна гора. По форма наподобява неправилен многоъгълник с най – голяма дължина по диагонала северозапад – югоизток – 33,5 км. и най – малка дължина в посока запад – изток – 6,5 км., като дължините са измерени по въздушно права линия.
Територията на Държавното горско стопанство се разделя на три геоморфоложки района: Старопланински, Средногорски и Равнинен.
Старопланинския район има планински характер с подчертано вертикално разчленение /чувствителни разлики в надморските височини/. От централното било на Стара планина се спускат на юг големи, ясно изразени била.
Средногорският район на Държавното горско стопанство има хълмисто – предпланински релеф. Най – ясно е изразено централното било на Сърнена Средна гора. Второстепенните била са заоблени и завършват на север в работните земи, снижавайки се постепенно с малък наклон.
Третият район, равнинният, е ясно очертан: на юг от стръмните склонове на Стара планина и на север от полегатите склонове на Сърнена Средна гора. В него се издигат единични хълмове.
Описаните особенности на релефа се отразяват върху разпределението на топлината, светлината, количеството на валежите и влагата, видът и богатството на почвите, а от там върху формирането на различните типове месторастения.
Хидраграфската мрежа в района на Държавното горско стопанство е гъста, на места с големи наклони на надлъжните профили и променлив воден режим.
Най-голямата река, която преминава през територията на стопанството е Тунджа. Тя е с постоянен воден дебит с минимум през летните месеци и максимум през пролетта.
Територията на ДГС „Гурково” обхваща голям диапазон от надморски височини от 201м н.в. до 1250м н.в. В тези граници попадат два пояса и четери подпояса.
Горската растителност на територията на стопанството е разнообразна. Тук намират условия за растеж и развитие голям брой горскодървесни, храстови и тревни видове.
В подпояса на крайречните и лонгозни гори по поречието на р. Тунджа са създадени тополови култури от И-214 и Вернирубенс с участието на бяла топола, върба и елша.
В подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори преобладават чисти и смесени насаждения от зимен дъб, липи, благун, цер и габър с участието на мъждрян, клен, келяв габър, череша и други. Създадени са култури от червен дъб, черен бор, бреза, а на северни изложения във високите части на подпояса от бял бор.
В подпояса на хълмисто – предпланинските смесени широколистни гори преобладават насаждения от зимен дъб, бук, габър, в състава на които участват още благун, цер, череша, явор, планински ясен, мъждрян, клен, келяв габър и др.
Създадени са култури от бял и черен бор с участието на зелена дуглазка и издънкова растителност.
Подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела е зает от чисти и смесени насаждения от бук, зимен дъб и габър в състава на които участват още явор, череша, шестил, липи, клен, брекиня и др.
На типичните букови месторастения на много места са създадени култури от бял бор, зелена дуглазка, смърч и ела, които в по-голямата си част са се превърнали в иглолистно широколистни култури с участие на смесени широколистни видове 4-5 десети.
Средногодишното ползване е 45521 м3 стоящата маса.
На територията на стопанството има 5 разсадника с обща площ 72,50 дка.
Пътната мрежа на територията на държавното горско стопанство е много добре развита.
Седалището на стопанството се намира в гр.Гурково, който е свързан с останалите населени места с асфалтирани пътища.
Недостъпните гори заемат незначителна част от общата площ на стопанството. При условията на временно недостъпните райони има възможност за изграждане на необходимата пътна мрежа.
Важно значение имат и страничните ползвания от горите. В района на стопанството съществуват условия за събиране на определено количство билки и горски плодове – бял равнец, кантарион, липов цвят, шипков плод, мащерка, риган и други.
Планинската част на стопанството е екологично чиста. Красивите местности „Предела”, „Караиваново хорище” и други, и благоприятния климат създават отлични условия за развитие на курортно дело, националния международен туризъм. През териториата на стопанството преминават няколко туристически маршрута по трасето на които са разположени туристическите хижи „Старият балкан”, „Грамадлива” и „Бутура”.
Районът на стопанството представлява добра база за изграждане на интензивно ловно стопанство със значителни дивечови запаси и видово разнообразие, което създава отлични условия за развитие на националния и международен ловен туризъм. В ДГС „Гурково” може да се извършва лов на благороден елен, сърна, дива свиня и вълци. Дребнодивечовите площи предоставят възможност за лов на зайци, фазани, яребици и прелетен дивеч. Река Тунджа и язовир „Жребчево”, както и другите по-малки реки и водоеми предлагат условия за промишлен и спортен риболов.
Горите, съобразно техните функции се делят на: гори с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции и група гори със защитни и рекреационни функции и гори в защитени територии.
На територията на ДГС „Гурково” горите с основно дървопроизводителни цели и средообразуващи функции заемат 84,2% от общата залесена площ. В тези гори организацията на стопанисването е насочена към разширено производство на дървесина с високи технически качества. Според потенцалните възможности на месторастенията са проектирани подходящи сечи, залесявания и други мероприятия за постигане на поставените цели.
Горите със специални функции (ЗРЗТ) заемат 15,8% от залесената площ на стопанството. В тях направлението на стопанисване се състои в запазване и повишаване на функциите им. В тези гори ползването на дървесина е второстепенна задача, а мероприятията са проектирани диференцирано за всеки подотдел, съобразно функцията му.
В защитните противоерозиони гори – ограничаване на повърхностния воден отток, предотвратяване на ерозията и опазване на реките. Горите се стопанисват така , че да създават условия и за развъждане на дивеч в достатъчно количество и осигуряват добро ловуване.